В измерението на изящните изкуствата, началото на XVIII в. е белязано с няколко важни тенденции. Ателиетата на майсторите и техните чираци постепенно изчезват, защото се създават първите училища по изкуства. Художниците вече нямат стажанти, които да подготвят пигментите и свързващите вещества на майсторите. Това е причината да се появят доставчици и търговци, които да предлагат тези съставки. По това време семейство Лефранк имат бизнес за продажба на пигменти и подправки в Сен Жермен, Париж. Така, в този важен момент, се ражда тясната връзка на семейството с художниците. Ражда се индустрията, обслужваща изящните изкуства.
Алесандър Лефранк играе важна роля в развитието на семейния бизнес и по-точно в създаването и усъвършенстването на цветовете и лаковете. Той прави научни изследвания и анализи на стари картини, които му помагат да отстрани, колкото е възможно, вредните съставки от боите и да запази стабилни цветовете. В продължение на почти три века, „Lefranc” използват своите умения и ноу-хау, за да предоставят на художниците иновативни продукти. От 1889 до днес, върху тубичките на техните бои задължително са указани основните параметри, които гарантират качествата на нарисуваните с тях творби.
- Химически състав на цветовете;
- Качества при излагане на светлина;
- Избледняване в следствие излагане на светлина (1 до 3 звезди);
- Стабилност в смес (показва, че цветът може да се смесва с всеки друг цвят).
Цветовата гама, предлагана от фирмата, се разширява, като са разработени формули на цветните смеси. Един аспект обаче остава недоразвит – опаковането, транспорта и съхранението на боите.
През 1841 г. американецът Джон Гофи Ренд патентова своето гениално изобретение – съхраняване на боите в оловни цилиндри. Скоро след това англичаните решават да поставят боите си в тенекиени тубуси, но цената на крайния продукт вече е различна. От 1859 г. “Lefranc” пускат на пазара първите плътно затворени бои в туби. Боите се запазват и с тях може да се рисува на открито. Идва времето на импресионистите.
Те са истински новатори – не само в начина си на рисуване и светоусещането, но и в работата с бои. Техните творби са истинско предизвикателство за реставраторите, защото използват прекалено много разтворители, полагат боите върху силно абсорбиращи ги платна, а това води до напукване, отлюспване и повреди. Оловното плътно бяло, което използват, с времето става черно и ефектът от творбите вече е напълно различен.
След откриването на метода за извличане на ализарин, Жозеф Буржоа отваря магазин за бои в Париж, а след това и фабрика в Монтрьо су Боа, където произвежда първите "безопасни" бои. Буржоа е силно заинтригуван от демократизирането на практиките за рисуване в живописта и произвежда за широкия пазар първите основни цветове, предназначени за училищата (1867 г.). Качеството на неговите продукти бързо го правят сериозен конкурент на Lefranc, които напредват бързо в разработването на нови цветове. Откриват лакове, извлечени от брош през 1870 г., по време на войната с Прусия.
Следва кадмиевото зелено през 1911 година, последвано от сапфирено синьо през 1913 г. То перфектно хармонира с кобалтовото синьо и ултрамарина. Кадмиевите червено и зелено, известни със своята непрозрачност и ненадмината устойчивост на светлина, се появяват същата година. През 1922 г. излиза титаниевото бяло, а през 1950 г. е пуснат набор от прозрачни цветове, които са разработени специално за работа върху стъкло. След разработването на фламандските и венециански медиуми, Буржоа предлага на пазара първата боя винил „Flashe” през 1955 г. Тя предлага на художниците всички предимства на водната фаза, която с различни стабилизатори изсъхва бързо и е много устойчива, има кадифена текстура и ненадминати матови цветове. „Войната на боите” между Буржоа и Лефранк приключва с тяхното сливане през 1965 г. Те стартират общ бизнес в Ман през 1966 година. През 1988 г. „
Lefranc & Bourgeois” придобиват „Charbonnel” – която е сред водещите производители на печатарски мастила, основана през 1862 г. В парижкия си магазин те предлагат широк диапазони на цветни мастила за офорт, литография и истинска позлата.
С „Шарбоне” компанията вече е като завършено произведение. Нейните продукти обхващат различни измерения и техники в изящното изкуство и са причина за все по-дългия живот на картините.