Декупаж

екупажът е техника за декорация от приложното изкуство, която с течение на годините добива все по-широка популярност по целия свят. Макар и да знаете за съществуването ѝ от няколко години, тя се използва от близо десет столетия. Първото ѝ приложение е било в Сибир още в зората на XII век. Номадските племена използвали декупажа, за да украсят гробниците на починалите, като изрязвали парчета филц и ги залепвали върху ковчезите. Практиката стигнала до Китай и изобретателният народ я доразвил, запазвайки техниката непокътната. Той експериментирал с различни материали и намерил нови основи на приложение. Китайците започнали масово да украсяват характерните си фенери, да обличат прозорците, вратите, кутиите за чай и други битови предмети, като използвали единствено оризова хартия и лепило. И тъй като техниката е сравнително лесна за изработване и не изисква нито специални умения, нито значителен времеви или финансов ресурс, станала толкова използваема, че „излязла“ извън границите на Китай и достигнала до Европа.

За първи път думата декупаж (decoupage) като наименование на техниката се появява през XVIII век във Франция. Буквалният ѝ превод означава рязане, но сред занаятчийските среди във Франция и Италия се превръща в нарицателно за декорацията с хартия. Те използвали техниката, за да пресъздават известни, ръчно рисувани картини върху мебели и предмети, като за целта изрязвали копия на скъпоструващите платна и превръщали предметите в произведения на изкуството. Самата кралица на Франция, Мария Антоанета, известна с екстравагантността си, била страстен почитател на изкуството и голяма част от мебелите в двореца ѝ били декорирани именно чрез декупажната техника.

По времето на Викторианската епоха, Англия също „открила“ декупажа и даже го превърнала в хоби, достъпно за всеки гражданин. Започнало производство на специално напечатани хартии и така, през XIX век приложното изкуство влязло почти във всеки британски дом. Пропътувала през цяла Европа и Азия, старинната техника на декорация се доразвивала и обогатявала на всяка от нейните „спирки“. Днес, декупажът се използва не само за декорация на мебели и предмети, ами и като техника за правене на оригинални модни изделия и аксесоари, керамични и порцеланови съдове от бита, както и за мащабни интериорни решения и други проекти. Широкото приложение на това изкуство е един от поредните му големи плюсове.

Декупажът е едно от най-не капризните изкуства от гледна точка на материали. Техниката му позволява да бъде декориран почти всеки достатъчно голям и твърд предмет, изработен от керамика, дърво, метал, стъкло или пластмаса. Въображението на твореца има почва за толкова много идеи, че дори е възможно да създаде първообраз от гледна точка на основа за декорация.Стига да се съобразите с характеристиките за твърдост и достатъчна големина, може да декорирате почти всичко, което ви се струва захабено, обикновено, без никакъв естетически вид или просто скучно. Може да превърнете в красиви елементи дори и най-обикновените дървени щипки за пране.

Декорирането на бижутерийни кутии е много популярно и широко използвано. Ето как може и вие да си направите една красива съкровищница за накити.

След като сте си осигурили необходимите материали, може да се да се захващате с творческата задача. Първото нещо, което трябва да направите е да подготвите кутията. Ако тя е в тъмен цвят, добре е да я боядисате с бяла акрилна боя или с друг светъл нюанс. Тази стъпка е необходима, тъй като декупажната хартия е прозрачна и поставена върху тъмна основа ще загуби наситеността и контраста си. Правилото е просто – колкото по-светла е основата, толкова по-отчетлива ще е декорацията.

* Има един момент с избора на основен цвят, които е добре да спазите, ако искате да постигнете цялостност на декорацията. Този момент е свързан с фона на декупажната хартия и по-точно с фона на елементите, които ще лепите върху кутията. За да се слее „украсата“ напълно с декорирания предмет, направете основният му цвят като този на декупажната хартия.

* За да създадете още по-голяма старинност на кутията за бижута, отнемете част от цвета ѝ с помощта на шкурка. Не забравяйте, че боята трябва да е напълно изсъхнала, за да работите върху нея.

Кутията ви е боядисана, изсъхнала е и е напълно готова за декорация. Преди да залепите хартията върху нея, може да я минете с тънък филм лепило на местата, които ще украсявате. Тази стъпка не е задължителна, но осигурява по-добър контакт между основата и елементите.

Докато лепилото съхне, потопете хартията за няколко секунди във вода, извадете я и я „постелете“ върху сухата кърпа, за да попие течността и да стане влажна. Изберете си елементите, които искате да ползвате и внимателно ги откъснете. Ако те са по-деликатни като форма, имат много извивки или са прекалено тънки, може да ги изрежете с ножица, но ако не спадат към тази графа – по-добре ще се получи, ако внимателно ги откъснете, оставяйки по половин сантиметър около контура им.

Последователно и внимателно, без да използвате натиск, нанесете лепило за декупаж върху задната страна на хартиените елементи. Посоката на нанасяне е от центъра към краищата, като внимавате да не пропуснете някое пространство или ъгълче. Подготвеният за залепване елемент поставете на избраното място върху кутията и със същата четка или със специален валяк за декупаж минете отгоре, за да го пригладите и да изкарате въздушните мехурчета.

Изчакайте една-две минути докато се залепи и ако забележите излишно лепило го забършете с помощта на кърпата.

След още 2 минутки хартиените елементи вече ще са напълно прикрепени и изсъхнали. Следва фиксирането им и кутията за бижута е готова. Запечатването се прави отново с декупажно лепило, като този път се нанася върху елементите и по цялата основа. Внимавайте как полагате лепилото, за да не направите балончета. Поставете намокрената четка в средата на декорацията и разнасяйте към краищата. Не се притеснявайте, ако забележите цвят в лепилото, когато изсъхне то ще стане напълно прозрачно, а кутията ви за бижута – неузнаваема!