В символите, с които предаваме мисли, идеи, чувства и всякаква информация, се крие невероятна сила и красота. За разкриването и подчертаването на важната роля на буквите огромно значение има изкуството калиграфия. Преведено от гръцки името й буквално означава „красиво писане“. Идеята на това изкуство е по хармоничен, експресивен и майсторски начин да бъдат изписвани всички знаци. В основата на калиграфията е залегнало използването на латинската азбука (от VI в.пр. Хр.), като следва естествено нейната еволюция. През II и III в. се появява стилът на изписване „унциал“, който е използван за препис на Библията. От тук следва изводът, че църковните служители диктували калиграфските тенденции по онова време.
Постепенно от унциала произлезли полу-унциалът, ирландският унциал и малкия англо-саксонски скрипт. Първият широкоразпространен стандартизиран стил на писане води началото си от франките и е наречен „каролингско писмо“. През XI в. то се трансформира в много по-компактния и пестящ място готически калиграфски стил. По-късно той става и първият печатен стил, използван при създаването на печатната преса (XV в.).
Съществуват различни типове калиграфия, следвали развитието на местната писменост. Западноевропейската калиграфия се развива в руслото на гръко-римската писменост и в малко по-малка степен от кирилицата. Източно азиатската калиграфия се развива преди всичко в Китай, Кореа, Япония и страните, изповядващи исляма. За изписване на буквите там традиционно се използват четки и туш, а калиграфията дава отражение върху развитието на някои стилове в живописта, където се използват същите техники.
Развитието на арабската калиграфия е свързано с арабската писменост и ислямското изкуство. Основните правила при нея се отнасят за размерите на буквата „алиф“, първата в арабската азбука, която представлява права вертикална черта. Мерна единица в тази калиграфия е точката, която е основен елемент на майсторите-калиграфи. Други типове калиграфия с дълбоки традиции са арменската, индийската, тибетската и др.
В днешни дни изкуството на „красивите буквени знаци“ се е развило и с него се занимават както професионални художници, така и любители, които разбират и ценят изяществото на ръчно изписаните букви. С хартия, туш, перо и перодръжка (или четка) се твори изкуство, подчертаващо смисъла на писмено предаваните мисли и чувства.