Обикновеният вид молив е направен от дърво в което е вмъкнат графит. Формата в която се изработват най-често е цилиндрична или шестоъгълна. За да се покаже графитът и да стане готов за използване се използват различни помощни средства за подостряне. С графитните моливи могат да се постигнат светлосенки чрез щриховане. Този метод се получава с поредица успоредни линии или две противоположни групи от успоредни линии, направени с молива.
Графитните моливи имат различна твърдост и мекота, която се определя от цифрата и буквата върху всеки от тях. Те се степенуват по системите H и B. Скалите от H до 8H показват увеличаване на твърдостта на графита, докато тези от B до 8B разкриват все по-мека сърцевина. С използване на по-меки моливи могат да се постигнат по-меки и плавни нюанси в рисунката. Други алтернативи на обикновения графитен молив е автоматичния, като за него графита се поставя отделно. Той не изисква подостряне, благодарение на което с него може да се постигне винаги тънка линия. Друг вид е плътния графитен стик, който има голям размер, а формата му може да се използва както за много фини линии, така и за плътни и широки щрихи. За постигане на по-голямо разнообразие от нюанси е нужна лека промяна в натиска на стика. Този вид често се използва в комбинация с обикновен молив. Графитните моливи се срещат и във вариант, който позволява разтварянето им във вода, като по този начин ще се създаде графитен акварел. Следите от молив и графит могат да бъдат отстранени с различни видове гуми. Хлебната гума например, посредством леко изтриване, дава възможност за изсветляване на много тъмни области.
История на графитните моливи:
Моливите, които познаваме днес, дължат основата си на древен римски инструмент за писане, наречен "стилус". Едва през 1564 г. обаче, след откритие на графитни отлагания близо до Бороудейл, Англия, този материал навлиза широко. Жителите започнали да го използват за маркировка на овцете. Първоначално, графитът е бил считан за олово, тъй като формата му не изглеждала като днешната, която познаваме. По-късно и на други места по света са намерени залежи на графит, но никои не са били толкова качествени, каквито са били първите намерени залежи. Чак, когато химията претърпява своето развитие, графитът бива подлаган на обработка, при която се разтегля на пръчки. За да се пречисти е било необходимо да бъде превърнат в прахообразна форма, след което в оформяне на графитни пръчки. Първите сведения за такива обарботени графити датират от 1662 година.
